До момента COVID-19 е нанесъл щети в колосални размери, засягащи всяка една страна по света.

        Към днешна дата броят на установените случаи е около 170 милиона, а смърните случаи са над 3,5 милиона души. Типичните дихателни и гастроинтестинални симптоми са придружени от кратскосрочно и дългосрочно протичащи невропсихиатрични симптоми, чиито последствия тепърва предстои да се разясняват. Най-често срещани са аносмия, дефицити във вниманието и когнитивните функции, новопоявила се тревожност, депресия, психози, епи-припадъци и дори суицидно поведение. Невропсихиатричните симптоми се срещат в между 20-70% от пациентите и често персистират дълго след като типичните респираторни симптоми са отшумели. Това предполага, че засягането на мозъка има по-дългосрочен ход. Освен директните увреди от вируса, ключова психологическа роля играят социалното дистанциране, страхът, масовият информационен поток с неясен произход и битовата несигурност. [1] От биологична гледна точка е ясно, че SARS-CoV-2 преминава през ACE2 рецепторите, засяга ендотелните клетки и съответно води до възпаление, тромбообразуване и мозъчна увреда. Също така, системното възпаление води до снижаване на моноамините и трофичните фактори в мозъка. Това води до активация на микроглията, повишаване на глутамата и N-метил-D-аспартата (NMDA) и последваща екситотоксичност. В крайна сметка се индуцират нови или се проявява релапс на минали невропсихиатрични симптоми.[1][2]

Механизмът, по който SARS-CoV-2 води до проява на депресивна симптоматика, не е достатъчно изяснен.

         Предполага се, че възпалението активира ензима индоламин диоксигенеза, който от своя страна метаболизира триптофана до кинуренин, а не до серотонин. Подобно намалено освобождаване на серотонин се наблюдава и при пациенти с други възпалителни реакции, в това число при реакция на отхвърляне на транспланта, автоимунни заболявания, синдрома на раздразненото дебело черво, ревматоиден артрит, рак и други инфекции, както и при индивидиq лекувани с интерферон алфа, вследствие на което се предполага сходен механизъм. При тези пациенти, изследвани чрез позитрон емисионна томография се установява повишено захващане на флуордопа18F и намален серотонинов метаболизъм в путамена и каудатното ядро. Споменатото възпаление води до дисфункция в моноаминната невротрансмисия, анхедония, негативни когнитивни, психомоторни и невровегетативни симптоми, депресия, суицидно поведение, което в острата фаза на заболяването отговаря слабо на конвенционалните антидепресанти. По подобен начин имунотерапияq основаваща се на интерферони или интерлевкини, може да индуцира депресия. [2][3] От епидемиологична гледна точка, чрез метаанализ от 14 проучвания, обхващащи 44 531 души, се установява, че болестността от депресия сред пациенти, прекарали COVID-19 от началото на пандемията до месец май 2020 г., е 33.7%. [4] В друго лонгитудинално проучване, проведено по време на локдаун в Ирландия, се установява, че младата възраст, животът в провинцията, самотата, по-ниската устойчивост на стрес и соматичните заболявания са предразполагащи фактори за развитие на депресивна симптоматика. Също така тежестта на самото заболяване, вследствие на COVID-19 е позитивно свързана с депресивната симптоматика и значително негативно свързана с количеството физическа активност (бягане, колоездене и др.). [5] [6]

Промените в живота като цяло засягат и начина, по-който се извършва логистиката в лечебни заведения, домове за стари хора и други подобни институции.

         Един от поддържащите депресивната симптоматика фактори е липсата на директен контакт и липсата на свиждания, особено при пациентите, страдащи от деменция. Установено е, че дигитализирането и възможността за видео връзка на пациентите с техните близки е от полза и подобрява състоянието на тези уязвими групи. Здравните работници, които са първата линия в борбата срещу COVID-19, са особено податливи на физически и психически заболявания. Стресът при тях е вследствие на непрекъснатото излагане на вируса, притеснения относно това, че могат да заразят някого от близките си, недостиг на лични предпазани средства, повече работни часове, изолацията от семействата, противоречивите препоръки и заповеди, налагани от здравните служби и нуждата да вземат съдбоносни решения, свързани с придвижването и приемането на пациенти при недостига на материални и човешки ресурси. Установява се, че болестността от депресия сред тази уязвима група от януари до октовмри 2020 г. е 24.83%. [7]

Терапевтичен подход

        Индивиди с по-леки симптоми трябва да имат достъп до информация, която да хвърля светлина върху депресивната симптоматика и възможната ѝ връзка с COVID-19. От съществено значение е поддържането на дневните рутинни дейности като работа, преобличане, хигиена на съня, както и извършването на структурирани активности като физически упражнения, хобита и релаксиращи дейности, виртуална връзка с приятели и роднини. При хора с умерено тежки до тежки симптоми е удачно да се подходи първоночално с онлайн консултация със специалист. При необходимост от стандартен преглед е важно да се спазват противоепидемичните мерки. От съществено значение е психиатрите, които консултират пациенти с COVID-19, да са запознати с медикаментите, които се използват за лечението му. Например, дексаметазон, който играе значителна роля в овладяването на възпалителния отговор, има странични ефекти, изразяващи се в депресивни симптоми, емоционална лабилност, инсомния, еуфория, гадене, личностови промени и психоза. В повечето случаи психотропни медикаменти, като SSRIs, например Есциталопрам, могат да бъдат приемани спокойно по предписание, тъй като не се смята, че взаимодействат с антивирусните препарати (Интерферони, Лопинавир-Ритонавир, Рибавирин). Също така има примери за комбинирана терапия с tocilizumab и SSRI с обещаващи резултати, повлияващи както възпалителния отговор, така и депресивната симптоматика. В интензивните грижи се установява, че употребата на антидепресант в рамките на 48 часа след хоспитализация води до понижен риск от ендотрахеална интубация или смърт. [8][9] За да се справи едно общество с пандемията и последващите психични и психиатрични „поражения“ от нея е важно държавата да въведе обществени здравни стратегии, които да помагат на индивите да се справят с асимилирането на информационния поток и страха, свързан с вируса. Явно е, че настоящата пандемия променя целия свят и медицината. Битката с „новата болест“ изисква мултидисциплинарен подход. Терапевтични режими, насочени директно срещу вируса и последващата цитокинова буря, могат да бъдат ефективни в острата фаза на заболяването. Те обаче не служат като замяна на SSRIs и другите доказани методи на лечение на депресия, към които трябва да се придържаме.

Схема

Книгопис:

        1) Boldrini M et al. How COVID-19 Affects the Brain; JAMA Psychiatry; March 26, 2021
        2) Woo MS, Malsy J, Pöttgen J, et al. Frequent neurocognitive deficits after recovery from mild COVID-19. Brain Commun. 2020;2(2):fcaa205. doi:10.1093/braincomms/fcaa205
        3) Roman M, Irwin MR. Novel neuroimmunologic therapeutics in depression. Brain Behav Immun. 2020;83:7-21. doi:10.1016/j.bbi.2019.09.016
        4) Salari et al. Prevalence of stress, anxiety, depression among the general population during the COVID-19 pandemic: a systematic review and meta-analysis. Globalization and Health (2020) 16:57
        5) Hyland R, Shelvin M, et al. A longitudinal assessment of depression and anxiety in the Republic of Ireland before and during the COVID-19 pandemic. Psychiatry research. 2021; 300; 113905
        6) Brailovskaia J, Cosci F, et al. The association between depression symptoms, psychological burden caused by Covid-19 and physical activity: An investigation in Germany, Italy, Russia, and Spain; Psychiatry Research. 2021; 295; 113596
        7) Sahebi et al. The prevalence of anxiety and depression among healthcare workers during the COVID-19 pandemic: An umbrella review of meta-analyses. Progress in Neuropsychopharmacology & Biological Psychiatry 107 (2021) 110247
        8) N. Hoertel et al. Association between antidepressant use and reduced risk of intubation or death in hospitalized patients with COVID-19: results from an observational study. Molecular Psychiatry.
        9) Zhang K et al. Treatment concerns for psychiatric symptoms in COVID-19-infected patients with or without psychiatric disorders. The British Journal of Psychiatry, 1–3. doi:10.1192/bjp.2020.84